Историята на Мишлен

Историята на кулинарния гид „Мишлен“ започнала през далечната 1900 година в Париж. Двамата братя Андре и Едуард Мишлен обикаляли из Франция, развивайки своя бизнес, свързан с автомобилните гуми. Пътувайки от град на град, те посещавали различни заведения и записвали в тефтер своите впечатления – къде храната е била вкусна, какво е било нивото на обслужване, къде са ги излъгали и т.н. Също така отбелязвали със звездичка мястото, което им било харесало. Сменяйки маршрута си, двамата братя разменяли тефтерите с други търговци, за да им помогнат по-лесно да се ориентират къде да отидат да обядват или вечерят, като те от своя страна допълвали пътеводителя с нови места и нови впечатления.

Поради лошите пътища, малкото на брой бензиностанции и сервизи, братята Мишлен създали пътеводителя си, описвайки цялата полезна информация, необходима на един пътешественик, за да „оцелее“ по пътя. През 1923 година в пътеводителя се появила отделна секция „Ресторанти“, а три години по-късно започнало и оценяването на съответните места със звезди.

Как се извършвало оценяването?

Маскирани инспектори посещавали заведенията и ги оценявали по различни критерии. Оценяването било изцяло анонимно. След напускането на ресторанта оценяващият попълвал формуляр, в който записвал своите впечатления, описвал използваните в храната съставки, баланса на вкусовете и техниката на приготвяне. Максималният брой звезди, които можел да има един ресторант, бил три, но в повечето случаи заведенията за хранене, включени в пътеводителя, не разполагали дори с една.

Всяка от трите звезди имала следното значение: 1 звезда – „отличен“, 2 звезди – „струва си да се отклониш от пътя“, 3 звезди – „изключителен ресторант“. Единственото, което било оценявано, била само и единствено храната; интериорът и обслужването били без значение. Оценяването се извършвало на база 5 категории: „качество на продуктите“, „личен почерк в кухнята“, „майсторство във вкуса и приготвянето“, „съотношение цена/качество“ и „постоянство в кухнята“.

В наши дни

Получаването на звезда „Мишлен“ е доста трудно, но не и непостижимо. Световните готвачи, получили звезда, преминават през огромен стрес, за да я запазят, тъй като отнемането ѝ би могло да срине реномето на ресторанта им, а оборотът да падне с до 50%. Валидността на звездата е една година, като се подновява само ако ресторантът е запазил високия си стандарт. В гида не се разглеждат модни заведения, както и ресторанти, в които липсва авторска кухня.

Най-много звезди в наши дни има в Токио, като броят им е 302. Японската столица има 12 ресторанта с по 3 звезди, 52 ресторанта с по 2 звезди и 160 ресторанта с една. На второ място в класацията се нарежда Париж с общо 141 звезди, които са разпределени по следния начин: 10 ресторанта с по 3 звезди, 16 с по две звезди и 79 с по една. Третото място се отрежда на Киото – общо 135 звезди, като 7 ресторанта имат по 3 звезди, 25 – 2 звезди и 64 – една.

Следват Киото – 135 звезди, Осака – 116 звезди, Ню Йорк – 88 звезди, Хонконг – 87 звезди, Лондон – 87 звезди, Сан Франциско и Сингапур – по 45 звезди, Чикаго – 35 звезди, Брюксел – 31 звезди, Барселона – 30 звезди, Макао – 28 звезди, Берлин – 25 звезди, Милано 22 звезди. С еднакъв брой звезди – 21, разполагат Рим, Мадрид, Нара (Япония) и Антверпен.